Светлана Колева
Кръстю Тотев Никифоров е роден през 1838 година в Ловеч. Той е от “горния край до черквата Горнекрайска”. Има двама братя и две доведени сестри. За семейното положение на баща му през 1878 г. в “Семейната книга на махалата Варова” от 3 януари 1879 г. е записано: “Тотю Никифоров 75 години, Пауна Тотюва 48 години, Натя Тотюва 13 години, Янка Тотюва 11 години.”
На младини Кръстю се занимава с търговия. През 1862 г. завършва Духовната семинария в Белград. По време на обучението си Кръстю Никифоров е прислужник на Раковски, помага му в печатницата и при експедирането на в. “?Дунавски лебед”. Във връзка с тази дейност той е пряко замесен в един почти криминален случай с вестника на Раковски.
В бр. 60 на “Дунавски лебед” е публикуван материал срещи преселването на българи от Видинския пашалък на полуостров Крим. Цензорът на вестника и тогавашен началник на Управлението на просветата задрасква острите изрази срещу руските консулски представители в България, но Раковски не се съобразява с поправките, а цензурираният отпечатък изчезва. По този повод и в отговор на руските протести сръбското правителство започва полицейско разследване. По време на проведените разпити в периода 29.11 – 4.12.1861 г. Кръстю Никифоров свидетелства, че главния редактор не му е заповядал да
вземе цензурирания екземпляр, както твърдели печатарските работници, и той останал в печатницата. С това изявление той разсейва подозренията спрямо Раковски, че е взел чрез прислужника си издирвания от сръбските власти брой на вестник “Дунавски лебед”.По време на престоя си в Белград той се среща с Левски и другите участници в Първата българска легия.
През 1962 г. Кръстю Никифоров работи като учител във Враца, където се оженва през 1964 г. Първото дете се ражда след година и половина, но умира още малко. Второто /момиче/ умира през 1880 г. 11 годишно.
В Ловеч поп Кръстю служи заедно с поп Лукан Лилов в черквата “Света Богородица” и взема активно участие в църковната борба на българите. От амвона на храма в присъствието на владиката Иларион държи пламенна реч против него и гръцките владици.
Когато пристига в Ловеч, Левски се среща със стария си познат от Белград Кръстю Никифоров, който се отзовава на призива му за създаване на комитет в града. Поп Кръстю заклева комитетските членове. Той е избран за касиер на комитета, заради безспорния авторитет.
Свещеника е един от най-будните и образовани граждани в Ловеч. След убийството на архидякон Паисий поп Кръстю изпълнява длъжността “владишки наместник”.
Разкритията след обира на Орханийската хазна /22 декември 1872г./ засягат и комитета в Ловеч. На 27 октомври Димитър Общи издава информация за комитетско събиране в лозето на Яким Шишков и посочва участниците в него: Марин поп Луканов, Димитър Пъшков, Иван Драсов, Христо Бояджията /Христо Латинеца/ и “един поп”.
На този разпит присъства и ловешкия каймаканин. По същото време е задържана и сестрата на Марин поп Луканов – Величка Хашнова, която е поставена под домашен арест в дома на поп Кръстю до 18 ноември /по това време е обичай жените да се арестуват в дома на енорийския свещеник/.Присъствието на духовник сред арестуваните в Ловеч забавя тяхното изпращане в София. Според черковното право свещеник, който не е заловен с оръжие в ръка или на местопрестъпление, не може да бъде задържан повече от 24 часа в конака. За по-нататъшно преследване се изисква разрешение от Българската екзархия в Цариград. Изпълнението на тази процедура отнема 2 седмици. В София на 17 ноември е проведена очна ставка с Димитър Общи. Установява се, че поп Лукан Лилов не е търсения поп. Попът който бил на събранието бил “млад, въздебел и нисък
”. Поп Лукан е освободен.В резултат на очната ставка е изпратена телеграма
Nо 1097 от Софийското окръжно управление до околийското в Ловеч на 18 ноември 1872 г., в която се изисква да бъде изпратен поп КръстюПоп Кръстю е задържан на 18 вечерта, разпитван едно денонощие и пуснат.
Причините, след това поп Кръстю да не бъде изпратен в София са три:
По това време се забелязва известна промяна в политиката на турското правителство в посока на ограничаване на арестите с цел да не се раздухва прекалено въпросът около обира, имало е вълнения сред българите, имало е протести от чужбина за репресии над християните в Османската империя.
Като владишки наместник, поп Кръстю заема достатъчно високо положение в църковната йерархия, за да не може да бъде подложен на продължително полицейско и съдебно разследване без султанско нареждане
.И накрая поп Кръстю намира необходимия гарант в лицето на чорбаджи Яким Шишков , който също е разпитван от каймаканина.
След като поп Кръстю не е докаран в София, Мазхар паша изпраща шифрована телеграма
No 1117 от 24 ноември до търновския мютесариф. Той иска от колегата си да накара поп Кръстю да съобщи участниците в “бунтовническото събрание” в лозето на мухбира Яким Шишков и да му изпрати освен тези данни още и преписката от разпита в ловчанския конак. Няма данни да е проведен разпит нито да е арестуван някой друг.След докарването на арестуваните от Къкрина в Ловеч на 27 декември сутринта са организирани очни ставки на градските първенци с Левски за да бъде разпознат. Между тях е и поп Кръстю Тъй като никой в Ловеч не потвърждава самоличността на Апостола, каймаканинът спазвайки административната йерархия изпраща задържаните в Търново, където Левски сам си признава.
Успоредно с комитетската дейност поп Кръстю не изоставя грижите и за духовното си стадо. През 1875 г. в Ловеч е имало три действащи църкви:
“Света Неделя” – тима свещеници, “Света Богородица” – двама свещеници поп Лукан и поп Кръстю, “Света Троица” – двама свещеници.През 1876 г. ловчанския владика и бъдещ български екзарх Йосиф назначава поп Кръстю за архиерейски наместник в Орхание и му дава най-високото звание
“свещено иконом”.След Освобождението поп Кръстю се връща в Ловеч и продължава да служи заедно с всички градски свещеници в единствената оцеляла църква
“Света Богородица”. Поп Кръстю е сред учредителите на ловешкото читалище “Наука”.Противниците на свещеник Кръстю Тотев Никифоров правят опит да го убият, но без успех. Той умира от белодробна туберкулоза на 21 септември 1881 година на 43 годишна възраст. Изповядва го поп Цоко. По време на седеммесечното му боледуване семейството му изразходва всичките си спестявания. След смъртта му попадията остава съвсем бедна, с две деца, една малка къща и лозе, което в последствие е взето за гробище.
Поп Кръстю е автор на
“Требник” писан през 1879 г., който представлява сборник от разкази и съчинения. На края на “Требник” поп Кръстю помества препис на дописката си до пловдивският вестник “Марица” под заглавието “Памятникът на свещенодиакона Игнатия Львский”. Тя е в отговор на публикация на русенския вестник “Славяни”, която за пръв път след Освобождението обвинява поп Кръстю, че е предал Левски. Като касиер на Ловчанския комитет поп Кръстю притежава документи, с които може не само да се защити но и да изобличи своите клеветници. Между тях е тефтер с имената на вносителите, заверен от Левски, който свещеникът изпраща заедно с писмото си до вестник “Марица”. Обаче те са взети от пощата по заповед на Марин поп Луканов и след това изчезватДългогодишния престой на Марин поп Луканов във властта като народен представител, полицмейстер, кмет и окръжен управител му осигурява най-изгодната позиция за разправа с поп Кръстю. Той
“въвежда неписано правило, според което всеки кандидат за поборническа пенсия трябва ритуално да заплюе поп Кръстю като предател”.За да изпълни това условие, Михаил Анастасов Попов/син написва и подписва “Свидетелство с което се удостоверява, че наистина Васил Левски е бил предаден от поп Кръстю из Ловеч”. За източник на информацията в него се посочва Юсеин Бошнак, а като свидетели на разказаното от бившето заптие се явяват Марин поп Луканов, Стефан Дренков, Пано Рогозаров/зет на Анастас поп Хинов/, Иван Драсов и Димитър Пъшков.
От своя страна Марин поп Луканов и Димитър Пъшков подписват “Свидетелство” за поборнически заслуги на Анастас поп Хинов, което дава право на притежателя за получава поборническа пенсия.
В същото време верния спътник на Левски от Къкрина до София Никола Цвятков и Мария Сиркова-Цвяткова не получават поборнически пенсии. Техния
“грях” е, че казват истината за поп Кръстю. Къщата в която живеят и Левски се е укривал е разрушена със знанието на окръжния управител Марин поп Луканов. Никола Цвятков е назначен на нископлатена работа като горски стражар и след 15 години служба е уволнен по болест на 47 години без право на пенсия.Фактите сочат, че няма нито едно доказателство за извършено предателство от поп Кръстю
.