Д-р Илия Еврев
Обвинен, че е злоупотребил с комитетски суми като председател на комитета, че е автор на подхвърлените писма и че е посочил Къкрина, поп Кръстю подканя членовете на комитета да разгледат тези обвинения и ако се докаже, че е виновен, да бъде разстрелян.
Могат ли членовете на комитета пред него да кажат, че той е посочил Къкрина? Това трябва да каже пред него свидетелят на залавянето, Христо Латинеца. Но той не го е казал, защото знае от Левски, че не е очаквал среща с попа Къкрина и не е подозирал попа в предателство. Христо Латинеца трябва да потвърди, че той или Николчо Сирков са казали на поп Кръстю, че Левски ще нощува в Къкрина. Но Христо не е казвал никога такова нещо, за да го потвърди пред членовете на комитета и пред попа.
За да вземе комитета решение да бъде убит поп Кръстю като предател, са нужни неопровержими доказателства и документи, които да послужат за вземане на това решение и всичко това да се протоколира. Поп Кръстю е убеден, че комитета не може да вземе това решение поради липса на такива документи и доказателства. Затова той упорито настоява за среша и изясняване с тях. Но те отказват срещата и в стремежа си да намерят изкупителна жертва за общите им грехове продължават “да говорят тук и там пред простите хора, че поп Кръстю е предател”.
За разлика от членовете на комитета, които нямат куража да излязат официално в пресата с конкретни обвинения и с документи, както и със свидетели, поп Кръстю пише своята дописка, с която не толкова се оправдава, колкото обвинява совите обвинители. Той посочва като причина за провала на организацията, нещо, което и Левски разбира, че е погрешна тактика и дава нарежда “да не пускат повече сатири”. Затова Левски отива в Тетевен да се срещне с Димитър Общи и да го предупреди лично да не напада пощата, но понеже Общи се крие, той възлага на Стоян Пандурина да му предаде това нареждане. Поп Кръстю е втория след Левски, който правилно прецени, че причината за цялото зло, което сполетя организацията е Димитър Общи и неговите привърженици, които с делата си и с глупавата си тактика да развалят всичко и всички, провалиха делото.
Дописката на поп Кръстю е втория обвинителен документ срещу членовете на комитета в Ловеч след историческото послание на Левски до ловчанци от 12 декември 1972 година. Но този документ, вместо да бъде публикуван и да се поведе открита полемика, бе потулен. Той излезе наяве двадесет години след смъртта на поп Кръстю.
Нищо по-лесно от това да съдиш някого задочно, без той има възможност да се защити. Поп Кръстю беше осъден послесмъртно. Ако попа беше жив, едва ли Марин поп Луканов би се осмелил да разказва, че попът е искал книжата на комитета, като е подхвърлил подправени писма и че попът бил с преоблечени заптии на Саръкая.
Когато поп Кръстю беше жив, за да се докаже обвинението за предателство, достатъчно бе да се разтворят страниците на комитетския архив, за ада се види от кого Левски търси неотчетени суми. Достатъчно бе да се повикат свидетелите на залавянето, Христо Латинеца и Никола Цвятков, за да обяснят всичко. Но членовете на комитета не направиха това, докато поп Кръстю беше жив, а повдигнаха и украсиха тези обвинения след неговата смърт.
Трудно е да се възприеме мисълта, че една личност с интелекта и общественото положение на поп Кръстю
, би предпочела позора всенародното проклятие като предаде Левски. Това нещо, неразбирано от неговите обвинители, бе схванала жена му баба Марийка, която със сълзи на очи казва на доктор Параскев Стоянов: “Не вярвам попът да е предал онова момче Левски. Той по-скоро себе си би погубил отколкото него”.Поп Кръстю е смел и дори дързък в своите нападки срещу другите членове на комитета, които го обвиняват, защото знае,че той лично няма никакъв дял залавянето на Левски. Ако той действително бе извършил предателство, той не би имал куража да обвинява своите обвинители също и за това, че използват служебното си положение и заграбват богати турски имоти, защото с това рискува да ги настрои още повече срещу себе си.